Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: АНРИ КУЛЕВ – ПРЕДИ ВСИЧКО – ХУДОЖНИК"

АНРИ КУЛЕВ – ПРЕДИ ВСИЧКО – ХУДОЖНИК

Красимира АЛЕКСИЕВА


Филми, филми, филми – анимационни, документални, игрални. Анри – аниматор, сценарист, режисьор, продуцент, сценограф. Журиращ в международни журита. Носител на много награди, национални и международни. Борец за съществуването на българската анимация. Професор, преподавател. И още, и още ... Анри, натура действена, вибрираща, борбена, витална и над небесата. Анри – цар на хумора, папа на вица, фараон на парадокса. Безмилостен анализатор и диагностик на времето ни, на нрава ни. С една стъпка – ама пред всички. И под земята, и над небето – възможни алтернативи. Анри – хумориста, Анри – сатирика, който може да убива, да реже глави и т.н. – в рисунките, естествено – къде другаде? Защото е художник. Голeмият художник – Анри Кулев! Преди всичко.
90-те години. Анри рисува по думите на Станислав Стратиев. Не илюстрира! – рисува още една, нова книга към Стратиевите книги. Но докато в парадоксалните слова на писателя има някаква милост, то в рисунките на Кулев няма нищо такова. Изрисуваните от Анри човеци са също парадокси – това е българинът на прехода (1989 – 2016). Нещо повече, те са страшни, грозни, зловещи парадокси. По-убийствени от думите. И по-убиващи. Анри е безмилостен, тук той е даже безхуморен. Саркастичен и мрачен, човеците му вършат лошо след лошо. Те са наелектризирани от безпомощен гняв, преливат от пусто в празно, очите им са изхвръкнали от постоянния напън. Те са гротеската на гротеските. Убиват другия и после, за удоволствие, го влачат след себе си за косите. Зад маските им вече няма нищо. Хора се качват по ескалатор и горе се вижда, че са били само бюстове, които се сриват обратно надолу. Думите на Стратиев могат и леко да ме разсеят, рисунките на Анри ме концентрират до отрова. Кулев задминава текста и парализира сетивата ни – безкомпромисен, жлъчен, грозно и безнадежно взиращ се в Другия. Рисунките са черно бели, черното е за човеците. Уродливи човеци, грозни мутри, страшни нрави, убийствени реакции, безнадеждни битиета. Двама, седнали на маса, се бият жестоко с юмруци, а от кръста надолу са съединени в общ, скачен съд – осмоза. Плиска там вода, рибки плуват, а горниците самоубийствено се удрят, скубят, убиват. Няма място даже за ирония, има място за отчаян крясък. Страшна сила е истинската дарба. Но творецът може не само да ти затвори или отвори устата и очите – може да ти отвори или затвори сърцето. Анри го кара да бие отчаяно и като пред катастрофа. Остро социалният Анри! – не само сочещ с пръст, но и забиващ пръста в раните. Няма притеснение, няма страх, няма глупави извинения и фалшива деликатност. Страданието му, вътре в него, сигурно е колосално, за да избликне в рисунките такава ярост, толкова безпощадност.
Анри сякаш пука циреи. Иска да изтече цялата гной, цялата мръсна кръв от българската рана. И е безкомпромисен! И е безмилостен! От рисунките е направил скалпели, от себе си хирург.
Пак 90-те годни. Шест години творецът създава визуалния облик на вестник „Култура“. Никога повече, и преди, и след Анри, вестникът няма и няма да има тази ударна, мощна рисунка. Екстремна рисунка, която продължава да бъде скалпел. Кулев абсолютно съзнателно и целенасочено прави лоботомия на обществото. Не спазва никакви естетски и прочие норми на творческо поведение. Категоричен като кама, той се врязва във всички обществени язви, пороци, морални падения, изтипосва, опасно безпощадно, човеците на властта, продажните елементи от всякакъв вид, рисува нищетата и мизерията, както на бита, така и на ума, и на душата. Анри няма оправдание почти за никой, всички са едновременно виновни и плащащи за вината си. Не познавам по-безмилостно изтипосване на българското битие в българската живопис по времето на прехода. Зловещото и зловонно подземие на мозъците, душите и духовете на всички участници в този, вече митичен, български преход, продължаващ и до днес, е в мъртвата хватка на рисунките на художника.
Един от любимите му прийоми е да замества човешката глава с каквото му хрумне – според случая в рисунката.
Примери! „Интелигенцията в служба на народа“ (бр. 40, 1990 г.) – човек, с глава прашка, други човеци, увенчани с венци, му носят камъните.
„Изработване статут на контактна група“ (бр. 36, 1990 г.) – полов акт на двойка, край тях човеци с глави контакти и щекери.
„Кръгла маса“ (бр. 1, 1990 г.) – човеци, седнали на столове, главите им също са столове.
„Изтичане на мозъци“ – хора с глави аквариуми – изливат ги, барабар с рибите, в морето.
„Избори! Избори! Избори!“ (бр. 23, 1990 г.) – бюлетини валят от небето, върху страшни човеци с отвори, като на урни, в главите.
„Размисъл“ (бр. 45, 1990 г.) – човек, с глава вулканичен кратер, изригва камъни, смазващи другите около него. И т.н.
Гледайки рисунка след рисунка, имам усещането, че всяка творба е крясък, крясъкът на Анри, който изригва от сърцето му, за да не се пръсне горкото от насъбралата се отрова. Крясък на ума на твореца, затлачен от безизходността на българското битие. Рисувайки, авторът се спасява. Но има ли спасение за нас, другите, зрителите ? Кулев може да бъде и много краен и зловещ : бр. 18, 1990 г. – „Живот ... какво да го правиш – какво да го правиш ... живот!!!“ – скелети на люлки (смъртта!), които изхвърлят от люлките човеците. Или : „Условието на властта“ (бр. 31, 1990 г.) – тичайки по стълбата нагоре, човекът бива разчленен. И – „Автор и муза“ – автор стъпва по трупове с музата на ръце.
Понякога, като слънчев лъч през облаци, пробива и хуморът на Анри – „Деидеологизация и последвалото я първоначално натрупване на капитал“ (бр. 11, 1990 г.) – от развяваното доскоро знаме вече се шият дрехи, гащи, покривки. Или –
„Истината за Дон Кихот и Дулсинея“ (бр. 40, 1990 г.) – една огромна Дулсинея пуска с парашути вятърните мелници на Дон Кихот.
Всъщност, именно хуморът ще бъде спасението на Анри през следващите години. Сътрудничеството му с в. „Култура“ приключва през 1996 г. Започва следващият творчески етап на художника – ежеседмични рисунки във в. „24 часа“ и доста по-късно – комиксите във в. „Преса“, вече след 2000 г.
За рисунките в ежедневниците Анри променя стилизацията на фигурите, става цветен, оттам и по – лек за възприемане от повече хора. Творецът започва да се смее. Хуморът му, изненадващо, е забавен, интелигентен, но разбираем. Художникът става еротичен, разбира се, винаги в рамките на смешното, на иронизиращото забавно. Разликата в рисунъка, след в. „Култура“, е фрапантна. Изчезват, лека полека, грозните, черно бели, жигосани безмилостно човеци. Тежката тематика, жестокото разпарчетосване на окаяното ни битие и политика постепенно отстъпват място на фриволността, на хумора в секса. Фигурите изтъняват, придобиват нормалност, жените са голи и прелъстителни. Кулев слиза сред масите. Изоставя висшите сфери на своето живописно творчество. Стига му толкова, достатъчно злъч, мъка, кръв и нерви изхаби и изхвърли. Продължава рисунъчната си игра по друг начин, с по-различни живописни средства. Става по-забавен, по-игрив, с невероятни хумористични хрумки. Промяната е много чувствителна, но и наложителна. Не може да се живее, не може да се твори, загледан само в лошото. Животът е шарен, обратим, непредсказуем. Анри избира хумора и създава вицове. Продължава също толкова блестящо, като преди, да реди рисунка след рисунка. Докато във в. „Култура“ беше елитарен, сега вече е общочовешки. Хуморът му е блестящ и сякаш неизчерпаем. Всяка рисунка е виц. Кулев весели хората, но и човеците също го веселят. Избрал цветността след черно-бялото, той е като елф, прилита от тема на тема, от човек на човек, от случка на случка – елегантен, интелигентен и забавен, все още непрощаващ лошото и порочното, но по нов начин изобличаващ го. Постигнатата с годините мъдрост отнема язвителността, крайните му решения, избелва чернотата в мислите му, прави го по-човечен, по-близък до зрителя, по-разбиращ паденията на човека. Сякаш е излял завинаги яростта и жлъчта си. Престава да ридае и крещи – започва да се смее от сърце. Учудващо контрастни са превъплъщенията на таланта му, на творческата му мисъл и чувства. И пак ще кажа: постигнатата мъдрост на един творец го довежда до правилния път – на чистия смях, който може да лекува едно общество с по-добри средства.
Европейски интелектуалец и мъдрец от най-висока класа, в рисунките си Анри е най-чист, най-първичен, най-ясен. Върху хартията заплита и разплита енергийните потоци на българските страсти, въжделения, пороци и падения. Рисунките му са пачки динамит, не осколъчни бомби – попадайки в нечие въображение, взривяват и майка си, и баща си. Смехът му често е тежък, понякога става страшно, друг път е еротично възбуждащ. Героите му са често грозни, котките – вълнуващо красиви. Анри държи бич, но е мечтател. Не прощава никому, но опрощението му е вселенско. Той иска да рисува ангели, но по български те са черни, без криле, и рогати и Анри страда...
Разностранният и уникален талант на художника е да бъде Съвест, изстрадваща, изкупваща с мъката на творчеството си българската орисия.

 









С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево