ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!
Вместо да ти разказвам колко ми струва токът, колко ми струват 240 депутати, като могат да са само 60 за милата ни държавица, вместо да ти казвам колко пари олеперват партиите по изборите, вместо да им спрат субсидиите, /че май те са единствените НПО-та, дето хем правят само поразии, хем ги гушат с пари, официално/, та вместо да разказвам за нашите безсрамни политици, предлагам ти едно четиво на „предателя“ на Левски, поп Кръстю.
Историята едва ли някога ще докаже кой наистина е предал Апостола на България, но много се съмнявам в официалните версии, пък и съм склонен да вярвам повече на твореца, отколкото на „бореца“, който веднага след Освобождението заграби властта и започна да граби, а попа си остана гол и бос, гладен и жаден за правда. Текстът е от една статия, озаглавена „Свободията е по-лоша от неволията“ и звучи много вярно и днес:
„...Тия вчера едва се видяха свободни от веригите на робството: в този случай те не седнаха като многострадалци братя и, като оставят настрана всяка ръжда, която е, добре знаят, съсипала царството ни и, може всякога да ни съсипе, да се съвещаят как е по-добре да се залови основата на бъдещото ни управление, но от първия час заловиха такива интриги, такива партии, които не приличат нито на един най-могъщ народ, който на всичко вече си е надвил и останало само с такива каприции да се забавлява...
...Всичко, което може в цветущо състояние да докара народа ни; което може да уголеми и подобри свободата ни и от което зависи благоденствието ни, тия го оставиха настрана и се заловиха само за едни частни интереси. Днеска почти на всяко място из отечеството ни училищата са занемарени, да не река презрени, и отварят се по нейде, само да не се рече, че са затворени. Черквите ни, вярата ни и набожеството ни е съвсем презрено и поменува се само защото няма как да се потъпче. Занаятите и художествата се отхвърлиха като съвсем непотребни; земеделието и скотовъдството се не подкрепя, а на място това всеки е обърнал очи в чиновничеството, без да помисли сетнината на това къде ще излезе. Учителството, което беше най на голяма чест едно време, сега се презря като калпаво нещо, защото се отвориха постове и чинове с несънувани заплати. И тъй пак „свободията е по-лоша от неволията...“.
Сашо СЕРАФИМОВ
Вместо да ти разказвам колко ми струва токът, колко ми струват 240 депутати, като могат да са само 60 за милата ни държавица, вместо да ти казвам колко пари олеперват партиите по изборите, вместо да им спрат субсидиите, /че май те са единствените НПО-та, дето хем правят само поразии, хем ги гушат с пари, официално/, та вместо да разказвам за нашите безсрамни политици, предлагам ти едно четиво на „предателя“ на Левски, поп Кръстю.
Историята едва ли някога ще докаже кой наистина е предал Апостола на България, но много се съмнявам в официалните версии, пък и съм склонен да вярвам повече на твореца, отколкото на „бореца“, който веднага след Освобождението заграби властта и започна да граби, а попа си остана гол и бос, гладен и жаден за правда. Текстът е от една статия, озаглавена „Свободията е по-лоша от неволията“ и звучи много вярно и днес:
„...Тия вчера едва се видяха свободни от веригите на робството: в този случай те не седнаха като многострадалци братя и, като оставят настрана всяка ръжда, която е, добре знаят, съсипала царството ни и, може всякога да ни съсипе, да се съвещаят как е по-добре да се залови основата на бъдещото ни управление, но от първия час заловиха такива интриги, такива партии, които не приличат нито на един най-могъщ народ, който на всичко вече си е надвил и останало само с такива каприции да се забавлява...
...Всичко, което може в цветущо състояние да докара народа ни; което може да уголеми и подобри свободата ни и от което зависи благоденствието ни, тия го оставиха настрана и се заловиха само за едни частни интереси. Днеска почти на всяко място из отечеството ни училищата са занемарени, да не река презрени, и отварят се по нейде, само да не се рече, че са затворени. Черквите ни, вярата ни и набожеството ни е съвсем презрено и поменува се само защото няма как да се потъпче. Занаятите и художествата се отхвърлиха като съвсем непотребни; земеделието и скотовъдството се не подкрепя, а на място това всеки е обърнал очи в чиновничеството, без да помисли сетнината на това къде ще излезе. Учителството, което беше най на голяма чест едно време, сега се презря като калпаво нещо, защото се отвориха постове и чинове с несънувани заплати. И тъй пак „свободията е по-лоша от неволията...“.
Сашо СЕРАФИМОВ
