ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!

Версията, че България я чакат добри дни, нещо не проработва. Черно му е пред очите на народа и светлото, дето е в дома на политиците, не излиза навън, остава си там за домашно ползване. Защо, по дяволите, като се сетя за тях, само лоши думи ми идват в главата? Защо, по дяволите, им даваме толкова пари на тези партии? Защо не им спрем субсидиите? Нали видяхме какво правят с много пари цели 23 години! Нека други да им наливат в мелниците финикийски знаци, пак същото брашно ще смелят, пак ще защитават другите и техните интереси, както правят и сега, уважаеми безработни читатели, и пак ще ни разправят колко много мислят за нас и колко ни обичат. Но тази любов май си я заслужаваме. Та ние роптаем, сърдим се, вдигаме семейни скандали, ама когато стане въпрос да излезем и да си кажем какво искаме, хич ни няма. Добре, че е столицата и някой друг по-голям град, да ни отсрами, но резултатите до днес са отчайващи. И се чудя как да свържа, това, което ти казвам, с едно заглавие – „Хайка за вълци“. Сещаш ли се за големия български писател Ивайло Петров, за този мъдрец, който казва: „Всички големи постижения във всички области на човешката дейност са плод на аристократизма на духа.“. Е, питам аз, за какви постижения да говорим в областта на България, като няма аристократи там, където ги търсим? Не е ли по-добре да им устроим една „Хайка за вълци“, вместо отново да се съгласяваме да ни лъжат? Още повече, че тази година се навършват 90 години от рождението на писателя, и в негова чест да прочистим Родината за по-добри дни.

Сашо СЕРАФИМОВ