ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!

Как да разкажеш за един духовен връх, щом в погледа на лястовицата не можеш да видиш пътя й, пребродил морета океани и планини, как да опишеш пътя от първата годинка гукаща, в малкото гнездо, в някое забутано селце, преминал в необятната вселена? Губят се следите. Невидимата ръка на времето изтрива пътища и хора, събития и държави, а паметта е такова дърво, което топли, но и изгаря. И все пак зад булото на миналото остават стъпки, по които се измерва духът на един народ, неговата жажда да се запази и облагороди. Такива мисли ми минаваха, като се ровех в многобройните спомени, изследвания, рецензии и статии, посветени на Дора Габе. Други мисли се преплитаха с тях като четях стиховете ѝ за деца и възрастни, нейните приказки, разкази и повести. И колкото повече навлизах в света на поетесата, толкова по-ясно разбирах чувствата, бушували в нейното сърце. И още повече се плашех – че това може ли да бъде дадено само на един човек? – тази огромна обич, тази всеопрощаваща доброта, този всеобхватен прочит на живота. Но вероятно, само, който може да напише „и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми...“, той може да вижда света и като месия.
Прочети и ти, читателю, влез в света на голямата поетеса, за да по¬чувстваш, както и аз почувствах, че „поезията е въздухът, в който човек се ражда земен и небесен“, че животът не започва и не свършва с утрото и вечерта, с ежедневието и хляба, и че светът е пълен със съкровища, за които са зажаднели нашите души.
 
Сашо СЕРАФИМОВ