ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!

Търкаляме си колелото на живота и си търсим нови пътеки. Старите все ни водят до познати места, до познати врати и ненужни разговори. И така, тъкмо се разхождахме по една интересна алея на списанието, когато видяхме знак – улица без изход. Опитахме се да кривнем в друга посока, но и там същия знак.  Тогава решихме да отидем на брега на морето –  място, където поезията се сипе като пролетен дъжд. Казахме си, ще си вземем за зимата духовна храна, че да виждаме света с чист поглед... Но и това хранително място беше заградено.
— А бе, кой ни краде любимите места? – тъкмо щяхме да се провикнем, когато от екрана ни заявиха, че така е редно, че кои сме  ние да си създаваме собствена истина за мечтите от живота – горски, крайбрежни, езерни. После се показаха и тези, дето създаваха държавните истини. Те заграждали любимите ни места, за да ги опазят от нас – кокошкарите, егоистите, събирачите на духовни радости, на отломки от човешката душа.
Всичко трябвало да бъде ясно в тази държава – кое на кого от тях е.
— Ами за нас няма ли? – си помислихме. Но едно е да си помислиш, друго е да го кажеш, а трето и четвърто е да си го поискаш.
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛЮ! Ако от Нова година не получаваш това списание, то е защото улицата, по която вървяхме, вече я няма. Но ние ще напишем писмо на Дядо Коледа и ще си пожелаем за 2014-та улици без знаци, за да изглежда светът проходим.
Весела Коледа и храбра Нова година!

Сашо СЕРАФИМОВ

Георги Баев - "Край морето"; всички репродукции в броя са от фонда на Художествена галерия - Добрич