Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - Антимовски хан - издание за животопис и култура"

ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!


Никога не съм я обичал тази дума „котерия”... Все ми се е струвало, че е измислена, за да загрозява  останалите, но в младостта ми често се използваше, особено когато трябваше да се наругае една или друга партия, една или друга идея, която не съвпадаше със социалистическата. Тази дума, обаче,  се появи изневиделица отново в навечерието на връчването на Националната Йовкова награда за литература. Скокна тя в комисията, определена да предложи на Общинския съвет в Добрич своето мнение, създаде суматоха, развихри страстите и докато се огледаме, хвана пътя за София.
... И така започна тоталната криза. Вместо една, комисията определи две награди, Общинският съвет не даде на никого, а Съюзът на писателите, изживявайки се като последна инстанция, подари две. Кой поръчва музика, кой плаща, кой свири, кой слуша  – не знам, но се получи такава какафония, че все още отшумява в главите ни.
Уважаеми читателю, трудно ми е да свържа наградата със следващия текст, но една думичка, току-що спомената, ми напомни, че тя може да бъде мост към следващите мисли. И тази думичка е КРИЗА. Та с нейна помощ,  може би през 2011 година ще се затворят портите на АНТИМОВСКИЯ ХАН. Ще замлъкнат песните и стиховете, разказите и фейлетоните, няма да се чува литературната глъч в двора, не защото свършиха духовното вино и хляб, а защото свършиха... парите. Благодарение на Община Балчик, на Община Генерал Тошево и отчасти на Община Добричка,  които ни подкрепиха през 2010 г., ханджията шеташе из хана и посрещаше весел талантливите си гости, радваха се, надявам се, и читателите.  Но – до тук беше...
Освен, ако не е писано друго. Защото нали животът ни така е скроен, че само „хляб и зрелища” не стигат? Дано и други да си спомнят, че трябва и още нещо, за да е сита човешката душа.



Сашо Серафимов

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево