Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - Антимовски хан - издание за животопис и култура"


ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!


Щом вече си взрян в това – част от въжделенията ми е изпълнена – да опитаме да си кажем нещо един на друг. Модерните технологии предоставят океани от информация, в които обаче нормалното човешко общуване понякога се удавя – и какво да си избере човек? Сала на познанието, с който при някои дадености и до докторат или патент би могъл да доплава и да си обезпечи финансово бъдещето, или добрата дума и усета, че го разбират, когато на заспиване се чувства самотен? Ето че сме на едно мнение – и двете! Невъзможно, ще кажеш – но аз мисля по-иначе– не си длъжен да се съгласиш с мен – и двете са ти по силите, единствено не ЕДНОВРЕМЕННО. Емоция и разсъдливост в съжителство предлага само писаното, рисувано, скулптирано или каквото там слово – музиката е непосилна за печатните издания, освен музиката на думите – ето защо ще опитаме още веднъж да ти поднесем съпреживяване. Както казва в романа си „Видение в Мемфис“ една от любимките ми и защо да не си призная, до голяма степен пряк и косвен учител в литературата, Керана Ангелова, превеждана по цял свят: „Прекалено емоционална съм, за да бъда писател. При всички случаи бих плакала и хълцала, докато пиша нещо тъжно и бих скачала от щастие (...), докато пиша нещо красиво, а това би било несериозно отношение, така мисля. Неписателско. Но пък знае ли човек дали тъкмо емпатията на пишещия не е начинът да се сътвори нещо, което да грее от човещина, да му се не види! Като изключим таланта, стила и всичкото необходимо за един пишещ да бъде наречен писател, дали пък мярката за добра литература все пак не си остава самата обикновена човещина... “*.
Надявам се, читателю, някои отговори да откриеш и при нас.


Александър БЕЛЧЕВ

* ИК „Знаци“ Бургас 2016

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево