ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!
Един бездомник се разхожда из града с кученце на верижка. Търси му храна през целия ден и вечер спят заедно, завива го с потника си. Една дама със широкопола шапка, с цигара в устата, чарлстон панталони, червисана, всяка сутрин ми казва любезно „Добро утро!“ и отминава усмихната. Един човек на средна възраст, с цигулка и няколко торби, ме посреща на входа на градината надвечер. Свири виртуозно унгарски танци и благородно се покланя на дамите, като си сваля меката шапка. За жалост само тях забелязвам през целия ден. Другите ходят без лица, бързат за някъде, после се връщат. Замита ги съзнанието ми – еднакви, безразлични, безлични.
Къде се дяват тримата през останалото време? Къде в пространството на моя град продължават да носят добрина? Дали на човека с кученцето, който носи зимното си яке през цялото лято, не му се случва да преспи на легло. Дали дамата е намерила своя любима душа и са се приютили някъде под звездното небе? Дали цигуларят не дирижира своя небесен оркестър и получава аплаузи от балконите? Тези ли са героите на нашето време и за тях ли се грижи държавата ни?
За тях и за още други ще прочетете в новия брой на Хана.
Сашо СЕРАФИМОВ