ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!
„...Аз съм бил сляп, аз съм бил глупав! Каква чешма и какви мостове искам да правя? Себап! Има ли по-голям себап от тоя, който правя? Каруци трябва да правя аз, каруци!” – в миг на просветление изрича Сали Яшар. В такива творчески мигове писателят Йордан Йовков създаде своите гениални произведения, за да направи себап на българската, европейската и световната литература. Неговото магическо перо роди творби, които разкриват неподозираната обич и дълбочина в душата на българина, на балканеца, на човека. В тези разкази е най-хубавата песен на добруджанеца, най-значимата картина, архитектурата на човешката душа, която Йордан Йовков подари на света. И макар понякога Йовковият добруджанец да обърква реалния с художествения свят и в грубия материален свят да работи с нежните оръжия на изкуството, той не престава да върви по пътя на своята свобода. Именно с реалното и магическото той води своята борба за освобождение в първата половина на двадесети век от румънско господство.
Защо го казвам всичко това ли, читателю? Защото тази година се навършват 130 години от рождението на писателя и 70 години от ония паметни дни на септември, когато Южна Добруджа най-после става българска. Да си спомним за тях. Старците да ги припомнят на синовете си, а татковците да разкажат на децата си, защото „... Все е хубаво, като се връщаш, да те познаят вкъщи и да излязат да те посрещнат!...”, все е хубаво на този свят добруджанецът да си има Йовков, България – своя незаменим прекрасен духовен свят.
Сашо СЕРАФИМОВ