Здравей, читателю!
Всеки ден неуморно изкачваме секундите, минутите, часовете и
всеки ден очакваме чудото – да видим в очите на близките пламъче
от радостта, да открием в себе си неочаквано разтваряне в красивото
и думите ни да падат като слънчеви лъчи върху замръзналото
теме на всекидневието. Но всеки ден се случва едно и също – ядене,
блъсканица, нерви. Делниците ни дрънкат като празни тенджери, а
ние чуваме само звука на парите и като изгладнели акули плуваме
насам-натам. И отдавна сме преплували моретата си, но продължаваме
да махаме ръце, крака, да въртим глави, да вземаме въздух, без
да знаем в кое време сме, за кое време сме тръгнали и в кое време
ще пристигнем. А то, времето, си е безкрайно. Уж все се променя,
а като гледаме – едно и също: все в гърнето на душата бърка и изкарва
ту звезди, ту прахоляк, ту пътища, които уж водят към нас,
а са зареяни в безкрая. За този безкрай, който е затулен от облаци
от всекидневие, от оръжията, от килограма и кубика, от метъра
и квадрата. За този безкрай, в който има много повече радости и
въображение, милости и доброти, и за който думите не са семки за
чоплене, а открития... за този безкрай ни е думата. И той може да
бъде намерен в лириката на Дора Габе и Йордан Кръчмаров. Може да
бъде намерен в поетичните селения на тези големи български творци,
чиито годишнини честваме сега.
Сашо Серафимов
На корицата: Мария Столарова. Портрет на Дора Габе – 1973 г.
маслени бои, платно; 100/120 см /собственост на ХГ – Добрич/