ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!

Веднъж срещнах един старец и го попитах: Кажи ми старче, зна­еш ли що е мъдрост? А той ме погледна със закачливи очи и така отвърна: "Някога от баща си получих голямо наследство. Изведнъж станах важен човек, управлявах много хора. Но за да спечеля повече пари, често с хитрост им отнемах тяхното. И смятах, че в хитростта е Мъдростта. Случи се тъй, обаче, че други по-хитри от мен, ми отнеха богатството и аз останах на улицата. Тогава реших да стана политик. С моите хитрости и обещания, бързо израснах и започнах сам да кова законите на моята страна. А знаеш как е там, който добре се продава, той получава и аз отново забогатях. Реших че Мъдростта е в далаверата. Но партията ми загуби власт­та, мен ме осъдиха и ми отнеха имуществото. Е, така да се каже, за пред хората ме осъдиха, условно. Станах дипломат и много години гледах отстрани, как се боричкат на върха и си дерат гърлата, кой да извика по-високо. Тогава си помислих, че в най-силния глас е Мъдростта… Но тъй като нямам дипломатическо образование ме върнаха в страната и ме пенсионираха. Сега никой не ме чува и не ме брои за човек. Та, приятелю, Мъдростта е нещо, което сме изгубили отдавна, но никой не се сеща, че го няма." – той отново примигна с хитрите си очи и тръгна по пътя.
— Хей, чакай, ти никога не си бил богат, нали бяхте приятели с баща ми обущаря, ти беше учител.
Той се спря:
— И това го има, но за този живот не искам да си спомням.
Спомни си живота, читателю, със списанието ни, той е нашата мъдрост, той е нашата философия и одисея, оттам идват вси беди и победи.

Сашо СЕРАФИМОВ

На корицата: Янко Атанасов – "Добрички пролетен панаир" (смесена техника)