ЙОРДАН ЙОВКОВ
Иван Атанасов
Той е сам. Той е сам сред полето.
Бели птици край него летят.
И в очите Надеждата свети,
и препуска безкрайния път...
Натежали са златни пшеници
и от мъката, бедни селца.
А сълзите по тъмни зеници
са блестящи, трептящи слънца.
Боже, колко е мъката, Боже!
Във каруцата младо сърце.
Бяла птица и порив тревожен
търси кално и бедно селце...
Край Антимово ханът лудува.
Там продава усмивки Люцкан.
Серафим пък към Бога пътува.
И се леят стакан след стакан.
Бели пътища. Черни неволи.
Бели птици във черни бразди.
Вълкадин чака божата воля,
а през раните гледат звезди...
Вика мъката. Йовков е тука!
Той чрез слово лекува света.
А сърцето на клетник се пука,
като камък, заровен в пръстта!
<<Сарандовица>>, Стоимен Стоилов, по разказите на Й. Йовков "Вечери в Антимовския хан", литография 1980 г., по повод 100 години от рождението на писателя, от фонда на Дом-паметник "Й. Йовков"