Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - Антимовски хан - издание за животопис и култура"

ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!


“…Те само истината винаги говорят,
но без лъжците да презират или мразят.”

                                                   Кавафис

Мисля си тези дни, преди великото време на есента, кога­то бавно се смалява светлината и  в мрака си проправяме пътеки, светейки с фенерите на душите: “Не бяха ли ангели Адам и Ева преди грехопадението? Не си ли изгуби човекът мястото в природата, когато е получил разума, и защо отча­янието ни обзема? Да можехме само истината да говорим - по-красив ли щеше да бъде светът, нямаше ли да прилича на райска градина, в която нищо не се случва? Как щяхме да чуваме гнева и песните на чувствата, как щяхме да раз­тваряме юмруците за ласки, как щяхме да отделяме черното от бялото…?”

А светът е пъстър като оперението на пауна и като неви­димите стъпки на лисицата – радва очите ни с красотата си и извиква сълзи с враждебността си, хвърля ни в прегръдката на любовта, или ни запраща на острова на усамотението.

Но есента е мъдрият сезон на човечеството. Дните бавно падат като листа от дървото на живота – позлатени, огне­ни, проблясващи като спомен за нещо отминало... Коренът остава, за да запази мълчанието на истината, крясъците на лъжата и благородството на езика. Той затова е корен - за да запази времето, в което като в кадър от стар филм ще ни гледат децата и внуците, ще се усмихват с лека ирония и възхищение. Така, както ние  се взираме във фотографиите на Тодор Кемилев -  един от осемте признати български май­тори на това изкуство, и махаме с ръка на всичко било и не било, което ни е наранявало.

Сашо Серафимов

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево