Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - Нашата гордост"

Нашата гордостНаша гордост

ГЕОРГИ ДАВИДОВ

ГЕОРГИ ДАВИДОВ

"... За истините най-фаталната беда
е да мълчат, а не – да са нечути."

Роден е на 6 март 1955 г. в гр. Шабла. Завършил е Шуменския университет "Константин Преславски".
Приживе Издателска къща "Няголова издава стихосбирката му "Прегръдка за палача"/1992/ , а година по-късно "Пилигрим". Отиде си от нас през 1993 г.

Други автори:

ПОСВЕЩЕНИЯ

Когато слабостта кове
ръждиви гвоздеи в сърцето,
не ми разказвай как зове,
как страда без любов поетът –
разказвай ми за снегове,
за боси стъпки и жарава...
Най-топлите си стихове
на тебе, майко, посвещавам!

Когато грубостта кълве
зърна от влюбените длани,
не ми показвай цветове,
в които песни са събрани –
показвай ми едно паве,
един убит с павето славей...
Най-светлите си стихове
на теб, любима, посвещавам!

Когато користта снове
дори из девствените мисли,
не ми доказвай светове,
които някой е измислил –
доказвай ми, че две по две
в живота и на пет е равно...
Най-мъдрите си стихове
на тебе, дъще, посвещавам!

Когато пошли синове
търгуват с бащини реликви,
не ме наказвай с щикове,
които в съвестта проникват –
наказвай ме със зверове,
които да очовечавам...
Най-чистите си стихове
на теб, Родино, посвещавам!

 

ПИСМО
(ДО ВСЕКИ МЪЖ)

Докосвал ли си със запалена цигара
детелина?
На мен току-що ми се случи –
в ненавреме падащия здрач.
Листенцата си
детелината молитвено повдигна
и с тях – като с ръце – прегърна
собствения си палач...
Земята се оказа
най-несигурната ми опора:
като пиян – поех
към бавещата се все още
тъмнина...
Не питай нищо – с нов въпрос
на всичко ще ти отговоря:
Разлюбвал ли си влюбена за пръв
и за последен път жена?...




DE FACTO

Под път и над път
от неволи застигани,
будени денем
от хленч или клюка –
живеят в сърцата ни дрипави цигани,
шумно да плюят
по тихата скука...
Неволно простенеш
и стиснеш главата си –
свършва работният ден
на жена ти...
Треперят нелепите цигани, мятат се,
куцат в калта... неуместно
сакати...
В сърцето
любов и подслон неполучили –
цигани зъзнат на пост
край душата...
През прага с пазачи –
нахукани кучета,
с гръб към мъжа си
ще влезе жената.
... Почакай с ичкията, бащице –
стига ни
с дума по лявата гръд
да почукаш! –
покашлюват в шепи навъсени цигани.
Снощни лули
на коляно изчукват...




БЕЗ "ЕВРИКА!"

Открих, че нещо неоткрито ме зове.
А неоткритите неща...
окрилят.
Открих, че съм създал и слаби
стихове.
Но слабостта им... става
моя сила.
Открих, че дълго съм се борил
с труп на бог.
И... в лявата си гръд
ковчега спускам.
Открих, че с майка си съм бил
почти жесток.
А ми прощават...
мамините устни.
Открих, че съм получил "сняг"
(вместо куршум).
Но слепоочията...
виждат всичко.
Открих, че съм се лутал
по утъпкан друм.
И да се луташ –
значи да обичаш.
Открих, че съм се любил с няколко
жени.
А ни една от тях не ме...
познава.
Открих, че стаята ми имала стени.
И между тях...
отдавна плаче славей.



АПОСТРОФ

Не стига времето, приятелю!
... Не стига – вярно е.
Но за какво? –
За две ракии е достатъчно.
Остава и за втората любов...

Защо под "време" днес разбираме
единствено свободното от труд?
... В работно време крием гирите –
в антрактите пък крием своя луд...

Не пишат стихове нормалните!
... Последното, безспорно, е клише.
Подобно трети ключ за спалнята
и тирбушон за скритото шише...

Две задължителни условия
за раждане на стихове сега!
... Ако в снега не са заровени,
и звук не ще изровим от снега...

Не казвай, че е лятно времето!
... И слънце, обезснежващо коси,
не може да стопи проблемите –
родители на времето за стих.




ПРИЧАСТИЕ

Духай в душата ми, ветре Горянино:
ангелски мисли ломи, харамийо!
В череп да сбирам
капчука на раните –
с череп горчилка за здраве
да пия...

Духай в душата ми, ветре Горянино:
митове срутвай, делийо безбожен!
Кръпки да сторя очите на раните,
тъпан – отпраната дяволска кожа.

Духай в душата ми, ветре Горянино:
вяра в човека разискряй, делийо!
С тъпан от дявоска кожа
през рамото –
райските порти с ритник
да разбия...

Духай в душата ми, ветре Горянино:
истини сей из живота ми, лудньо!
Хлесна ли тъпана –
нека да няма в мен
страх, че мечтата ще бъде безлюдна.




РЕТРО-РОК

Когато пее Елвис Пресли,
аз срещам някакво момиче
с прическа на небелен кестен,
но и такова - го обичам.
Когато пее Елвис Пресли,
аз в кратер някакъв пропадам,
но в лавата му с мен и кестен
гори, а шепне, че не страда.
Когато пее Елвис Пресли,
аз в някакво небе се рея
и милвам ядката на кестен,
която с форма на сърце е.
Когато пее Елвис Пресли,
аз слънце някакво прегръщам –
приличащо на малък кестен,
към мен то с "Татко!" се обръща.
... Когато пее Елвис Пресли,
аз в джунгла някаква попадам
и виждам, че небелен кестен
съм стиснал в шепа...
После страдам.




РОМАНС ЗА ЦИГАНСКА КРАЛИЦА

Циганка с подсечени пети
шляпа боса в моята душа:
в пазвата ми музика лети –
с музика тъгите си теша...
Циганко, кърши, кърши ръце –
дръзко вий в гърдите ми гнездо:
транс жадува моето сърце –
циганска любов лелее то!
Не пружинено легло, а кър
пълни с жажда моите очи!
... Тялото ти с цвят на жив бакър
уж зове за обич, а мълчи...
Циганското лято ли събра
страх в копнежа ти
да бъдеш с мен?...
Не любовница – стани жена
на живота ми! На моя ден.




ДИОНИС – КАТО БОГ НЕ НА ВИНОТО

Устни-листа обезветрят лицето ми,
тяло-лозница в море ме разпъва –
с вежди-ластари омрежих сърцето си,
в погледи-гроздове сляпо потъвах...

Дай ми най-трезвата ножица,
Трифоне –
днес не лози, а жена ще зарязвам:
виното пени тя с евини рифове –
кораба трябва от тях да опазя!...

Пълните бъчви се молят за тостове –
празните все гроздобери сънуват;
всяка вакханка е скарана
с Господа –
всеки сатир рогопади бленува...

Ножица искам – подаваш ми бъклица:
явно – зарязал си, Трифоне...
Здрасти!
... Хвърлил зад борда страха си
от пъкъла –
плувам през женските рифове.
С маска...




ДУБЪЛ

С проврял се под шапка от вестник
немирен перчем,
с гостувал и днес
на буркана със сладкото нос,
хлапакът на моето вчера
предлага да спрем
пред прага на моето утре
(с перчем среброкос).
Но аз, като всеки
на моята възраст – зает
с наглед неотложни задачи,
поклащам глава...
На хълбок – с изрязан
от гнила дъска
пистолет,
през рамо – с ръкойка
от уж чудодейна трева,
хлапакът на моето вчера
се спира без мен –
със Злия Магьосник
да спори за всяка любов,
която безславно
съм дал на забравата в плен.
(Без боб се познава,
че спорът ще бъде суров!)
... През прага на моето утре
прекрача ли сам,
съзра ли безцветна морава
под сив небосвод,
хлапака на моето вчера
ще срещна и там –
все същия, вечния:
съвест на моя живот.




ЛЮБОВ

На изкуството само – прилична е тя:
избуява в душата – коси я плътта...

На безумството само – роднина е тя:
нелогично дори –
в тях искри мъдростта...

На надеждата само – подвластна е тя:
през деня – по очи,
на криле – през нощта...

На вселената само – връстница е тя:
по рождение не –
по властта над смъртта.




АНГАЖИРАНОСТ

Нито домът ми е крепост,
нито листът ми – сурдинка:
вкъщи светът ме разчепква;
кръв в стиховете ми вика...

Как да завиждам на този,
който пред взрив на екрана
слага във вазичка рози
в чест на жена си засмяна!?

Как да повярвам на онзи,
който под фотос с убийство
стих за разпътна мадона
с много интимност дописва!?

... Трябват в света домошари,
трябват интимни поети,
само че не – да затварят
дом или стих пред вендети!

С всекиго всеки убиват;
Марс при Ерато не хърка...
Щом глухо-сляп си приживе,
ням ще останеш посмъртно.




ОТНОВО

С циганин ракията си пия,
пея с него "Чае шукарие",
"Очи чëрные" и "Рамо, Рамо..." –
Сарасате сякаш липсва само...

Вън, зад заледения прозорец,
Малък Сечко с циганче се бори:
между тях – разсъхната гъдулка,
от години своя глас нечула...

Споменът за Циганското лято –
циганка, открехнала вратата,
безпардонно в мислите ми влиза
и разгърдва потната ми риза...

Сънното огнище пак разказва
сън в легло сред едрогърда пазва,
пак ме мами да се гмурна в него,
но на дъното, знам, нож е легнал...

Циганинът шумно се прокашля
и гаврътна пълната си чаша.
... С него - с твоя мъж,
от мъка пия,
младост моя – чае шукарие!...




ПРАЗНИК

Тенджерата не кипи, а кукурига.
Виното е с цвят на мъжка кръв.
Слънцето
над онемял стобор се вдига.
Котка ръфа "шпорите" със стръв.

Петльовден
- от първите петли събуден –
без петли подхваща веселба.
В жилите се плиска
безобидна лудост,
мишците са жадни за борба.

... Ку-ку-ри-гу!
Изведнъж – съвсем нелепо –
някой казва: "Млад човек умрял..."
"Дяволски курбан!" –
останалите шепнат
(вече изтрезняващи) с печал.

Петльовден!
Без плач кокошките-вдовици
своите мъже жалеят днес.
Сит – изял е делникът
солта на вица...
Трудно ще сладни и харна вест.




ЖИВОТ

Красотата, с която
ми стана съпруга,
напусна чертите
на твоето скъпо лице –
красотата, която
излъчваш в момента е друга:
напомня сърце...
Любовта, за която
не писах... поеми,
с жарава написа в сърцето ми
странния стих:
"Любовта от любов се нуждае,
а не – от хареми."
Така я открих...
Младостта
не подава десница за сбогом,
а без да ни буди напразно –
поема навън;
младостта не е спомен, белязал
душите с тревога –
не всичко бе сън...
Мъдростта
не робува на догми и моди –
тя знае цената
на всеки пропуснат момент;
мъдростта е планинска пътека,
която ме води
- през тебе – към мен.




ПАМЕТ

На Йордан Кръчмаров

Важното е, че децата ми
ще те запомнят –
по-добре, отколкото
ако бе имал свои:
знаят – въпреки че татко им
през ден пердаши, -
че не всички от брадатите мъже
са страшни;
вярват – въпреки че татко им
е безпаричен, -
че и с шоколади някой може
да обича;
чакат – въпреки че татко им
все няма време –
пак "на скаут" или "на конче"
някой да ги вземе.
Чуят ли, че тоя някой
стихове е писал –
ще влетят без пропуск
в поетичната ти мисъл
и ще чуят как кипяха
тихите ти страсти:
как летеше ти – отричайки,
че е опасно;
как се срещаше със слънцето –
без нощна броня;
как ореше звездната градина –
вихрогонно;
как се приземяваше –
със земеделска жажда;
как напиваше морето –
като вечен барба;
как печелеше жените –
не с пари, а с нежност;
как очакваше наследничество –
безнадеждно;
как се взираше в житейския си път –
през гроба;
как преследваше страха – със злост,
но не и злобно;
как отдъхваше за миг в полето –
при щурците;
как се втурваше пак по чукарите –
с козите;
как осмисляше библейското –
в автопортрети;
как сънуваше зъби на плъхове –
несретно;
как... ти, като никой друг –
се палеше от мрака...
Колко много значело това –
да бъдеш "някой"!
И така –
децата с моето... фамилно име
ще посрамят
твоите... пожизнени любими:
детската любов ти сам – като човек –
спечели,
а децата... все към бъдещето са поели;
мястото ти на поет
в сърцата им се пази –
чрез човека...
ти поета в себе си доказа;
пулсът ти
и моите деца в среднощ ще буди –
къс сърце
е кой да е от твоите етюди...
Стига!!! – Бях и аз
един от твоите палачи...
Разрешаваш ли
над ешафода да заплача?



ЩЕ-ИЗПОВЕД

В брадата си ще размножавам въшки,
под ноктите си ще събирам кал.
Но не за да се лъжа, че по мъжки
живота на жена си съм живял.
А за да знам дали немит - поетът
на музата си може да е мил.
... Не искам да повярвам,
че по детски
греховната си зрелост бих
простил...
Бохемството ще бъде хляб насъщен
на мъчещия ме духовен глад,
когато сутрин ще вечерям вкъщи,
а вечер ще закусвам с кръвен брат.
... На рамо
- за бедро – не се изменя;
приятел – пред жена - не се вини...
Дори открил, че липсва ген за гений
в зиготата на постните ми дни –
живота си не ще заживотувам,
а сам ще го направя вълнолом.
... От никакви вълни не се страхува
самопостигнат домошар без дом...
Навярно, тук от истината кръшкам –
страхувам се, че все пак
чувствам страх...
Ако с децата си се срещна вкъщи,
едва ли бих си тръгнал и от тях.
... По-скоро,
с ножица и груба четка –
от кал и въшки бих се причестил...
Какво че даже и пречист – поетът
на музата си няма да е мил! –
И утре авантюри ще сънувам.
А в другиден сънят ще стане коз:
прастари отговори ще рискувам –
за да спечеля нов за мен въпрос!...




РАЗПЯТИЕ

В гърдите на летели като камък
чучулиги
бера червени рози – за букета...
За панделка, с която да го вържа,
ще ми стигнат
езиците на славеите в клетки...

Какво, че близките ми
нямат празници наскоро! –
На себе си ще ги даря: сърцата –
с Икар да тръгнат пак;
езиците –
с Орфей да спорят.
... Великденът не е на точна дата.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево