Почина Константин Павлов.
В Добрич е подредена изложба на Светлин Русев, в която има три портрета на Константин Павлов, рамкиран откъс от неговото ПИСМО ДО СВЕТЛИН и мисли на поета за картините му... Заради тази тънка моментна връзка си позволяваме да почетем най-безкомпромисния ни и уникален съвременен поет с малко негови думи и творби на Светлин...

СЛЕПИЯТ ВИ КАЗВА

...До хоризонта –
мястото, където
Земята и Небето се целуват.
Единствен път прекрачих –
само с поглед –
и... Боже мой!
Не ви съветвам...
/1993/

УБИЙСТВО НА СПЯЩ ЧОВЕК

Вярно е, че проспах дните си.
Но какви сънища, Боже!
Какви сънища...
И колко лек ще бъде преходът КЪМ...
/1992/




РЕЦЕПТА

Малко ядох, мирно живях.
И все пак –
обяснение има.
Подреждах правилно в душата си
най-палавите атоми
от всяка хапка хляб.
Това е обяснението,
че съм атомен заряд.
И цялата тази ЗЛОВЕЩА енергия...
/1991/




АВ-ТО-РА, АВ-ТО-РА

"Шест милиарда бездарни артисти
се ругаят взаимно на майка,
ритат се в слабините,
носовете си хапят,
късат ушите си...
Така забавляват Стария Господин с брадата –
единствения зрител –
който е (едновременно) –
Баща на артистите
и Автор на отвратителната пиеса."
/1992/




СТАРТ

По местата... Готови... Бум!
Стартерът ме застреля.
(В гърба.)

Надбягайте се помежду си.
/1990/




ОТКАЗАНА ПОРЪЧКА

Преблагородни господин министре,
изискването –
Вашият портрет –
да изразява едновременно
Тъга,
Достойнство,
Смелост
и Любов –
е обективно неосъществимо.
Последните количества Достойнство
(Тъга, Любов и Смелост)
напълно изразходвах за портрета
на моето преблагородно куче.
Отказвам Вашата поръчка
поради липса на материал (суровина).
/1990/




АПРИЛСКИ СЪРЦА

Лайна.
Лайна от кървавото минало.
Лайна.
Лайна от дрискавото настояще.
Лайна.

Дано не ви разплиска атомният взрив.
Дано не омърсите чистата вселена,
където Вечният –
създател
(и предател) –
се спотаява
като гузен комунист.
/15.07.1984/




ВЗАИМНО ИЗПИТАНИЕ

Никога не съм обяздвал
по-капризен Дух
от днешния:
Два пъти ме хвърли –
смачках му ребрата.

Лудост,
гордост,
дивота интелигентна!

Бих го,
унижавах го –
не трепна.

Моята мечта за Дух!

Въпреки това
не ми е симпатичен –
сякаш прекалено е подучен
как да ме спечели...

Утре ще го пробвам втори път.
Ако издържи така –
ще го обикна...
/1988/




Също така опит
за кратко стихотворение
        На Ал. Геров

Посаждам картоф –
пониква роза –
убиват ме като вещица.
Здравей, Сашо,
    прости многословието.

        К. Павлов

/1987/




Какво ми говорят картините на Светлин Русев?

Преди всичко картините ме убеждават, че „В хаоса на всяко настоящо време плават частици от Вечното време – прашинки от глината, с която Бог е заченал човека”.
Казват ми: „Върви, докато хоризонтът престане да се движи. Крайната спирка на себепознанието е чистосърдечния отказ от себе си. Това не е смърт, а отправна точка към по-далечно пътуване.”
Но също така: „Бъди верен на себе си. Носи честно кръста си. Само така кръстът ще се превърне в кръстопът, където личната съдба ще се слее със съдбите на милионите.”
И още: „Само изкуството може да превърне личната ти трагедия в съблазън за другите, в страстно желание да притежават частица от твоята болка.”
И най-чудесното е, че картините на Светлин Русев презират самовлюбените монолози. Диалогът е тяхната сила. Но проговарят само, ако бъдат попитани.
Утешители, а не пророкуващи клоуни. Завиждам на всички, които ще чуят повече, отколкото аз заслужавам да чуя.

Константин Павлов