Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПООТВОРИ СЕ ПРОЛЕТ"

ПООТВОРИ СЕ ПРОЛЕТ

Мария Донева е завършила Българска филология в СУ “Свети Климент Охридски”. Пе­челила е награди от поетични конкурси като “Веселин Ханчев”, “Магията Любов” - Казанлък, “SMS-поезия”, Нова Загора (2005), Национален конкурс за поезия - гр. Ямбол (2006), “Искри над Бяла” (2007), “В полите на Витоша” (2007). Има втора награда от конкурса за кратък разказ “Рашко Сугарев” (2008). Пиеси по нейни текстове се играят в ДТ “Гео Милев” - Стара Загора. Автор е на книгите “Сбогом на читателя” (1996, 2003), “Празнината меѓу нас” (Ох­рид, 2005), “Има страшно” (2005; 2007, 2008), “50 години старозагорско куклено изкуство” (2008) и “Прикоткване на смисъла” (2009). Редактор в Електронно списание “LiterNet”. Живее в Стара Загора.




* * *

Каква съм станала нервозна!
През стаи три - в четвърта чак
стои часовникът, а нощем
ту чувам тик, ту чувам так
като изписано със думи,
с червено на оранжев фон,
И вместо сън - добър и румен,
вибрирам като телефон,
тревожа се, не ми е кротко,
сънят - далечен и мъглив,
не спя, дори да пия водка,
и не часовникът е крив.




* * *

Меланхолно и бавно прелита
сервитьорка. Отива на юг.
Няма скоро храна да опитам.
Тя случайно минава от тук.

Ще е чудо сега да ме зърне.
И не зная дали ще се върне.




* * *

Нося ти цял влак  
чинии за миене,
гащи за гладене,  
тайни за криене.
 
Много съм кротък,  
добър и впрегатен.
Даже чорапът ми
е ароматен.
 
Мина ми времето
младо-зелено.
Хайде, любов,
омъжи се за мене!




* * *

Защо си нямам един проблем,
една засечка?
В доволство кротко клеча съвсем
като юрдечка.
 
Помръдвам пръсти със шляпащ звук
във топла тиня.
Какъвто случай се случи тук -
ще ме отмине.
 
Какво блаженство, какъв разкош,
каква сполука.
Аз се разтапям и ден, и нощ,
във сос от скука.
 
До хоризонта чак - езера,
и пак въздишам -  
покрита цялата съм с пера -  
ама не пишат.




* * *

Поотвори се пролет
и светът е разнежен.
И мухи с бавен полет
инспектират строежа.
А строител по потник
плочки слага, попържа,
май му се поработва,
но геройски се сдържа,
 
трета бира попийва,
кротка чалга му теква,
свирка и се подсмихва,
малко му поолеква,
 
и саламът топи се,
вестникът го попива.
Слънчицето униса,
биричката прелива,
 
той посяда, поляга,
съхне му теракола,
работата не бяга...
Поотвори се пролет.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево