ПООТВОРИ СЕ ПРОЛЕТ
Мария Донева е завършила Българска филология в СУ “Свети Климент Охридски”. Печелила е награди от поетични конкурси като “Веселин Ханчев”, “Магията Любов” - Казанлък, “SMS-поезия”, Нова Загора (2005), Национален конкурс за поезия - гр. Ямбол (2006), “Искри над Бяла” (2007), “В полите на Витоша” (2007). Има втора награда от конкурса за кратък разказ “Рашко Сугарев” (2008). Пиеси по нейни текстове се играят в ДТ “Гео Милев” - Стара Загора. Автор е на книгите “Сбогом на читателя” (1996, 2003), “Празнината меѓу нас” (Охрид, 2005), “Има страшно” (2005; 2007, 2008), “50 години старозагорско куклено изкуство” (2008) и “Прикоткване на смисъла” (2009). Редактор в Електронно списание “LiterNet”. Живее в Стара Загора.
* * *
Каква съм станала нервозна!
През стаи три - в четвърта чак
стои часовникът, а нощем
ту чувам тик, ту чувам так
като изписано със думи,
с червено на оранжев фон,
И вместо сън - добър и румен,
вибрирам като телефон,
тревожа се, не ми е кротко,
сънят - далечен и мъглив,
не спя, дори да пия водка,
и не часовникът е крив.
* * *
Меланхолно и бавно прелита
сервитьорка. Отива на юг.
Няма скоро храна да опитам.
Тя случайно минава от тук.
Ще е чудо сега да ме зърне.
И не зная дали ще се върне.
* * *
Нося ти цял влак
чинии за миене,
гащи за гладене,
тайни за криене.
Много съм кротък,
добър и впрегатен.
Даже чорапът ми
е ароматен.
Мина ми времето
младо-зелено.
Хайде, любов,
омъжи се за мене!
* * *
Защо си нямам един проблем,
една засечка?
В доволство кротко клеча съвсем
като юрдечка.
Помръдвам пръсти със шляпащ звук
във топла тиня.
Какъвто случай се случи тук -
ще ме отмине.
Какво блаженство, какъв разкош,
каква сполука.
Аз се разтапям и ден, и нощ,
във сос от скука.
До хоризонта чак - езера,
и пак въздишам -
покрита цялата съм с пера -
ама не пишат.
* * *
Поотвори се пролет
и светът е разнежен.
И мухи с бавен полет
инспектират строежа.
А строител по потник
плочки слага, попържа,
май му се поработва,
но геройски се сдържа,
трета бира попийва,
кротка чалга му теква,
свирка и се подсмихва,
малко му поолеква,
и саламът топи се,
вестникът го попива.
Слънчицето униса,
биричката прелива,
той посяда, поляга,
съхне му теракола,
работата не бяга...
Поотвори се пролет.
* * *
Каква съм станала нервозна!
През стаи три - в четвърта чак
стои часовникът, а нощем
ту чувам тик, ту чувам так
като изписано със думи,
с червено на оранжев фон,
И вместо сън - добър и румен,
вибрирам като телефон,
тревожа се, не ми е кротко,
сънят - далечен и мъглив,
не спя, дори да пия водка,
и не часовникът е крив.
* * *
Меланхолно и бавно прелита
сервитьорка. Отива на юг.
Няма скоро храна да опитам.
Тя случайно минава от тук.
Ще е чудо сега да ме зърне.
И не зная дали ще се върне.
* * *
Нося ти цял влак
чинии за миене,
гащи за гладене,
тайни за криене.
Много съм кротък,
добър и впрегатен.
Даже чорапът ми
е ароматен.
Мина ми времето
младо-зелено.
Хайде, любов,
омъжи се за мене!
* * *
Защо си нямам един проблем,
една засечка?
В доволство кротко клеча съвсем
като юрдечка.
Помръдвам пръсти със шляпащ звук
във топла тиня.
Какъвто случай се случи тук -
ще ме отмине.
Какво блаженство, какъв разкош,
каква сполука.
Аз се разтапям и ден, и нощ,
във сос от скука.
До хоризонта чак - езера,
и пак въздишам -
покрита цялата съм с пера -
ама не пишат.
* * *
Поотвори се пролет
и светът е разнежен.
И мухи с бавен полет
инспектират строежа.
А строител по потник
плочки слага, попържа,
май му се поработва,
но геройски се сдържа,
трета бира попийва,
кротка чалга му теква,
свирка и се подсмихва,
малко му поолеква,
и саламът топи се,
вестникът го попива.
Слънчицето униса,
биричката прелива,
той посяда, поляга,
съхне му теракола,
работата не бяга...
Поотвори се пролет.
