Илия Вълчев е роден в Балчик. На 55 години. Завършил е икономически техникум, а по- късно Висш финансово – стопански институт „ Д. А. Ценов ”- гр. Свищов – специалност „ Финанси и кредит ”. Стихове е печатал във в. ”Пулс”, сп. „ Пламък”, сб. „ Жар ” на Софийски университет, сб.” Висини” гр. Добрич, в. ”Простори” – гр. Варна, в. „ Добруджанска трибуна ”. Предстои издаването на първата му стихосбирка „Есенен мъж” в издателство „Българска книжница” - София.

ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА

Купихме безгрижно надежди лотарийни
и дълго ще премисляме житейските късмети.
Кажи ми как да купя зеленото в очите ти?-
разпръснало се вече по тънките ми вени.
Кажи ми как да скрия тока на сърцето си,
и в миг да се избавя от смешната си искреност?
Без думи се разбираме, а мъничко пропускаме,
чакаме отнякъде да дойде просветление.
Луната си е тръгнала, угасват  всички улици,
а мене ме тревожи зеленото в очите ти.





* * *

Късно  те открих, в началото на лято,
когато корените  полудяват от предчувствие за жажда,
Късно…, а тъй рано  мислите ми тръгнаха след теб.
Очите ми те търсеха в стохилядния град,
а вятърът отнасяше мелодии в косите ти –
преди да засънуваш или се събудиш.  
Късно те открих в началото на ранно,
замесено със огън  лято.


МЯСТО
 
Утрото хвърля проблясъци жълти…
Пак ли отиваме? Битка за хляба.
Трябва ми време за цвете и жълъд,
звън на невидими струни ми трябва.
Търся си място в навалици шумни,
търся си в автобусите кът,
място ще има със няколко думи
хората трябва да се сближат.
 




ПЕСЪЧИНКИ

                       На Нина

Нощно море, кораби тихи,
залив от който настръхнали идват-
мъгли, и далечни светкавици  златни…
Рибари избягали „още за малко”-
пият последна минута до кея.
Музика глъхне, хора празнуват
поредно завръщане или отплуване…
И ние – две песъчинки на дъното
на една необятна вселена,
и на брега на своето щастие.





* * *
 
Лятото е тръгнало на юг,
протегнало е топли длани,
и само гълъбите тук -
остават листи разпиляни.
 
Отивай си, щастливо лято,
препускай с пясъчни коне,
но в колесницата от злато,
веднъж вземи и мен поне.
 




ПЛАНЕТАРИУМ

Тръгваме с кораб към друга планета,
Без да навличаме тежки скафандри,
С вятър препълваме своите шепи,
и ни завърта космичен театър.
Уж си във залата, а си далече –
търся ръка срамежлива и топла,
спираме в Арктика – сред ледовете,
гледам към теб и си мисля за Тропик.
Вече се връщаме през океана,
и от звездите съм стиснал прашеца,
бие сърцето ми, а капитана -
вино разлива от друга планета.
 




ЕСЕН

Бавно влизах в пейзажа на залеза,
понесла последният плод на градината…
Твоята младост и тъжна и весела,
остана в албума от спомени, мамо.
 
Изгарят листата на зрялата есен,
и може би късно, но се досещаме-
огнищата  раждат и черната пепел,
а времето прави децата на грешници.
 




ИМАНЯРИ

Карти нашарили в линии сини,
стиснали  палци за бъдещ успех,
дните дълбаят и в нощи раними,
гледат смълчаното кротко небе.
Щом се изкъпе и слезе луната,
тръгват след малък неверен компас,
златото търсят все под земята,
а то е дълбоко заровено в нас.