Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: МАЙСКО КРАЛСТВО"

МАЙСКО КРАЛСТВО

Балаж Дьоре е роден през 1951 година в Будапеща. Член-учредител е на неконвенционалните писателски общества „Лелегзет“, „Йорлеи“ и др., секретар на Кръга на младите писатели „Атила Йожеф“ (1985), заместник-председател на Сдружението на писателите (2009-2012), редактор на годишника „Уйхолд“ и списание „Изход 84“. Автор е на стихосбирките „Ръкописът на набожния игумен Пафнутий“ (1982), „Прекъснах един роман“ (2004), „Жилище назаем“ (2010), както и на множество белетристични творби, между които „Всеки да потърси смъртта си“ (1993), „Илюзията на назоваването“ (1996), „Щастлива книга“ (2001), „Баща на мъртвите“ (2003, бълг. издание: „Ерго“, С., 2009), „Приятелят на баща ми“ (2006), „Накъде така, Будапеща?“ (2010) и др. Носител е на литературните отличия „Милан Фющ“ (1997), „Про Литература“ (2004), „Атила Йожеф“ (2005) и др.



МАЙСКО КРАЛСТВО

Бях в София в средата на май, между два грабежа. Две ограбвания в Будапеща, пряко свързани с мен. Тъкмо бях навършил шейсет, и едва не ме обраха. Моят дядо, Дьозьо, се беше самоубил в месеца преди да навърши шейсет – без да дочака месец май и, струва ми се, без да са го обирали.
Май е първият месец в годината, в който няма буквата „р“, а косерите се чуват да подсвиркват в сърцето на града още от ранни зори.
Алън Гинзбърг, един от идолите на моята младост, през май 1965 е бил в Прага, където студентите го провъзгласяват за майски крал, властите го арестуват и го екстрадират. В деня преди рождения ми ден, на седми май, написва в самолета стихотворението „Майски крал“ (Kral Majales): „... аз съм Майският крал, естествено, нали съм славянски потомък и будистки евреин, който обожава Светото сърце на Христос, синьото тяло на Кришна, изправения гръб на Рам...“
През 1980, този път през месец с буквата „р“ – през ноември, успях да се запозная в Будапеща с Гинзбърг, който пристигна от Югославия и ми даде текста на импровизираната си белградска беседа. Четири години по-късно издателство „Европа“ отхвърли един от моите (най-дълги) преводи на Гинзбърг от сборника „The Shrouded Stranger/ Забуленият странник“ навярно заради вулгарните думи.
Когато в събота на четиринайсети май самолетът се спускаше над огряната от слънце писта на софийското летище, сетих се за последното стихотворение на Гинзбърг (Things I‘ll Not Do (Nostalgias), написано няколко дни преди смъртта му (30 март 1997). То започва така: „Never go to Bulgaria...“
Видях сватба и бял ковчег в една кола, видях снежни планини и изложба на икони в криптата на една катедрала, видях бездомни кучета и хилядолетен храм в подножието на планината.
В Пловдив минахме над река Марица. Тук се сетих за така наречената винета на Хемингуей. Какво е видял? „Жълтите води на Марица се издигаха почти до нивото на моста. Върволици от каруци бяха задръстили моста, сред тях се въртяха раболепни камили. Дългото шествие бе карано от гръцката пехота. В каруците лежаха жени и деца върху дюшеци, огледала, шевни машини и бохчи“. Когато слязохме от колата, вече не мислех за войната и евакуацията. Заизкачвах се с прекрасните си спътници към Стария град. Сякаш забавих крачки, неволно, навярно със съзнанието, че „майското кралство“ или по-скоро месец май (без „р“) е прекалено красив, за да продължава по-дълго от един месец – както е написал Гинзбърг в самолета, в средата на небето.


Превела – Светла Кьосева

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево