ПИСМО ДО СВЕТЛИН

Времето,
моят единствен съюзник,
забавя своя ход.
Заглъхват стъпките му...
Изостава.
Предава се.
Скимти.
Но аз не се обръщам.
Сбогом!
Душата ми скърби
(донякъде),
но аз не се обръщам,
защото знам -
обърна ли се,
ще се вкаменя,
ще се превърна в знак,
в километричен камък.
Ще ме обвие плесента -
предсмъртната прегръдка
и целувка
на Времето,
което назовавах Мое.
Сбогом!
Аз продължавам.
Пясъкът скрипти...
Напред!
И пак напред!
Сега остава най-зловещото
и най-заслуженото наказание:
Величие!
Безвремие!
Самотност!
Пустота!

Почина Константин Павлов.
В Добрич е подредена изложба на Светлин Русев, в която има три портрета на Константин Павлов, рамкиран откъс от неговото ПИСМО ДО СВЕТЛИН и мисли на поета за картините му... Заради тази тънка моментна връзка си позволяваме да почетем най-безкомпромисния ни и уникален съвременен поет с малко негови думи и творби на Светлин...

Автопортрет