ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!


То се е видяло, че голямата литература не се пише от обикновени хора, и че няма да я правим ние, ами по-добре да пишем за малката литература, за малкия човек, за оня, дето каквото и да каже, никой не го чува. За оня, дето има свобода да прави каквото си иска, а пък става винаги така, че прави каквото му поискат.
Само тук, в нашето списание, можеш да си помечтаеш с твоите мечти, само тук в широкия двор на Хана можеш да си разиграеш коня, да повървиш по калдъръма на детството, да си ожулиш коляното на някоя остра мисъл, да се сетиш, че като малки се страхувахме от лошите приказки, но не и от хората, после да се върнеш пак по калдъръма и да му удариш едно питие. А може и парче от духовния крайщник да си счупиш за дългия път към върха на донкихотовото копие. Е, чашите в Хана не са от кристал, но питието е кристално. В него има много думи, казани по друг начин. И когато излезеш по широкия друм, ще усетиш, че този вятър не е същият, че това небе е по-синьо, че друг е дъждът, който ще ти охлажда душата. И по друг начин ще видиш света, който се крие зад Хана.

Сашо Серафимов

На корицата: Георги Демирев – „Край храма на Кибела“, X национален пленер „Арт пътеки“ 2015