Здравей, читателю!
 
 

Мисля си тия дни, за нашето нихилистично отношение към историята и към себе си, за честите споменавания, че само българите имали поговорката „Преклонена главица сабя не я сече!“; за оправданията в народопсихологията ни, че петвековното османско иго ни е направило такива. Ами кое тогава ни е направило онакива? И ще спомена само два факта: Шести септември 1885 г. – „Съединението“, когато Източна Румелия се отцепва от Турция и се обединява с Княжество България. Когато нашите млади политици-революционери проявяват нечувана дързост и Европа, и Русия гледат сащисани как народът, измислил споменатата поговорка, пред хищните погледи на Великите сили отново събира живото тяло на Родината си. Или, спомнете си Горянското движение в България /1949 – 1956/. Как така преклоненият българин пръв е въстанал срещу комунистическия режим! А ето и малко факти – във втори том на своите „Български хроники“ Стефан Цанев цитира архивни документи, според които броят на участниците в движението на горяните е между 4 000 и 6 000 в различните периоди, а заедно с помагачите той набъбва до над 10 000 души. Чак след това идват Берлинското въстание през 1953 г., Познанското въстание през 1954 г., Унгарското въстание през 1956 г., Пражката пролет – 1968 г.

Всеки от нас има по една дата от историята на България, която го сродява с нея и го прави силен. И само тревата на забравата може да ни превърне в хора, които не знаят кои са, от къде идат и къде отиват. Затова е езикът ни български, той носи историята ни, учи ни, показва ни върховете на националния ни дух, прекъснатите му пътища и ни дава свободата за нов избор, защото сме народ с древно минало и настояще, което сами избираме.
 

Сашо Серафимов

На корицата: Светлин Ненов – „Рибарско утро“, платно, маслени бои, от пленера "Арт-пътеки" Шабла