
Яна Соленкова
ВЕЛИКДЕНСКА МОЛИТВА ЗА ЕРЕТИЦИ
Аз няма да започна
с "Отче наш,
ти който си
на небесата...".
Не знание,
не стигна ми кураж
да извися
духа си без остатък.
И в този ден
велик за Твоя Син и нас -
чедата Твои простосмъртни,
за вярата,
що нищо не гаси,
/когато даже
в пътя сме безпътни/,
в дома Ти ,Боже,
от вода и пръст,
в подобие
с човешкия строеж,
пред оня
прастар дървен кръст
не чакай
да запаля тежка свещ!
Но знай, че в мен
и слабата искрица
от свещи сто
по-силно осветява!
Простих длъжниците.
Оставам пак длъжница.
Какво ли всъщност
друго ми остава??
Подгонен вятър клоните огъва...
Не си съгласен,
Боже, с мойте думи!
Навярно още дълго
ще се спъвам,
съмнявайки се
в своето безумие.
Навярно трябва
на Човека време.
/Узрял плодът
най-лесно се събира!/
Ти, бързай, Боже!
И помни Неемия,
Езра и всички
любещи пастири!
Захария Цанюв Зограф <<Възкресение>>