Йордан Кръчмаров на 60. В мислите ни...

ЗЕЛЕНКА

Каква ли сила беше вкоренила тази пролет
в страхотните скали, над морския прибой?
Тук времето бе съхранило в орлов полет
езическа зеленина и праисторически покой.

Сплитаха се в небесата гръмотръни и къпини.
Бръшлян се виеше по клоните на златен дъжд.
Цъфтеше мак над ветрогони и над лазаркини,
дилянка розовееше до блатен тъжник и камъш.

В сумрака на лианите и дивите лози струеше
омайващия дъх на беладона, анасон и кукуряк.
Смокиня до върба, кавак до ябълка растеше,
змиярник до огнивче, великденче до мак...

Висяха от скалите корени на лаври и на шипки.
Гнездяха между корените бързолет и козодой.
Кадънки сплитаха дренаците на пъстри китки,
звънтяха черешарки над папрати и над шибой.

“Зеленка” са нарекли този свят самотните
рибари.
Последен дом на птиците от северния бряг.
Дано духът човешки името “Зеленка”
да пожали
и спре стадата на безмилостния кози крак.

Христо Градечлиев <<Сцена 28>> офорт